Иск за запазена част

Искът за запазена част е правното средство за предявяване на законната запазена част, ако тя не бъде изплатена чрез завещание или чрез поведението на наследниците. В Австрия близки роднини, като деца и съпруг, имат право на запазена част дори при лишаване от наследство. Ако това право бъде отказано или игнорирано, често остава само пътят към съда.

В Австрия близки роднини, като деца и съпруг, имат право на запазена част дори при лишаване от наследство. Ако това право бъде отказано или игнорирано, често остава само пътят към съда.

Всичко важно за иска за запазена част в Австрия: предпоставки, срокове, лица с право на иск и ход на производството по иска за запазена част.

Предпоставка за иск за запазена част

Искът предполага:

Основания за предявяване на иск за запазена част

Иск за реализиране на запазена част е необходим, когато:

  • запазената част не бъде изплатена доброволно въпреки отправено искане,
  • има неяснота или спор относно размера на претенцията,
  • части от наследството умишлено се укриват или задържат,
  • лицето, имащо право на запазена част, е било пренебрегнато чрез неправомерно лишаване от наследство.
Rechtsanwalt Sebastian Riedlmair Sebastian Riedlmair
Harlander & Partner Rechtsanwälte
„In all diesen Fällen empfiehlt sich die rasche rechtliche Abklärung, um drohende Fristversäumnisse zu vermeiden und den Anspruch ordnungsgemäß durchzusetzen.“

Ход на производството по реализиране на претенции за запазена част

Реализирането на претенция за запазена част обикновено започва с извънсъдебно искане до наследниците за изплащане. Ако то остане без успех или възникне спор относно размера на претенцията, следва съдебният път. Искът трябва да бъде предявен пред компетентния граждански съд.

В производството се установява наследството, евентуално се допълва или проверява. Установяват се правото на иск, както и квотата на запазената част. Съдът решава въз основа на представените доказателства относно размера на претенцията и осъжда наследниците да платят, ако претенцията е основателна.

Предявяване на иск за запазена част и изплащане

Ако запазената част не бъде предоставена доброволно, тя може да бъде предявена по съдебен ред. Искът цели плащане на определена сума пари. Ако претенцията по принцип е безспорна, може да бъде предявен иск само за размера на плащането.

След положително решение наследниците трябва да заплатят присъдената сума. Ако не бъде извършено плащане, лицето, имащо право на запазена част, може да започне изпълнение – например чрез запор на заплата или достъп до сметка.

Определяне на базата и вида на иска

Запазената част е чисто парично вземане и се определя в размер на половината от законния дял от наследството. Основа за изчисление е т.нар. чисто наследство. Чистото наследство е имуществото на починалия минус дълговете.

Към наследството се причисляват по-специално:

Последици от дарения и завещания

Даренията, които починалият е направил приживе, могат значително да повлияят на претенцията за запазена част. Ако бъдат подарени например недвижими имоти, по-големи суми пари или дялове в предприятия, това увеличава фиктивното наследство, което трябва да се вземе предвид при изчисляването на запазената част.

В такива случаи може да съществува допълнителна претенция за допълване на запазената част. Това важи особено когато надареното лице само е посочено като наследник. Завещанията, от друга страна, не са законни дялове от наследството, а конкретни предоставяния на определени активи. Те намаляват действително наличното наследство и могат следователно индиректно да намалят запазената част.

Изберете желан час сега:Безплатна първа консултация

Как да реализирам претенцията си за запазена част?

Всеки, който като лице, имащо право на запазена част, иска да осигури претенцията си, трябва първо да опита извънсъдебно уреждане. В първата стъпка наследникът или наследниците се приканват писмено да изчислят и изплатят запазената част. Ако не бъде постигнато споразумение, претенцията може да бъде предявена чрез иск пред гражданския съд.

При това съдът проверява дали претенцията съществува, какъв е размерът на запазената част и дали евентуални дарения или завещания трябва да бъдат взети предвид. Ако съдът уважи иска, наследниците изплащат запазената част въз основа на решението. Ако и тогава не извършат плащане, лицето, имащо право на запазена част, започва изпълнение.

За правно сигурно и пълно реализиране се препоръчва адвокатско съдействие, особено при сложни наследствени отношения или укрити активи.

Rechtsanwalt Sebastian Riedlmair Sebastian Riedlmair
Harlander & Partner Rechtsanwälte
„Wer seinen Pflichtteil sichern will, muss frühzeitig handeln und sich nicht auf mündliche Zusagen verlassen. Dies gilt besonders dann, wenn Spannungen zwischen den Erben bestehen.“

Падеж на претенцията за запазена част

Претенцията за запазена част възниква със смъртта на починалото лице. От този момент по принцип съществува право на изплащане.

Лицата, имащи право на запазена част, могат да поискат изплащането на паричната запазена част едва една година след смъртта, както изрично предвижда законът. Този срок трябва да позволи на наследниците или на другите лица, задължени да платят, да уредят наследството и да осигурят необходимите средства.

След изтичането на тази година запазената част може да бъде предявена и, ако е необходимо, реализирана по съдебен ред.

Освен това изплащането в определени случаи може да бъде отложено след този срок или да бъде извършено на вноски. Това може да стане или чрез последно разпореждане на починалия, или по молба на платеца пред съда. Предпоставка за това винаги е, че отсрочването е приемливо. Съдът проверява по-специално икономическото състояние на участващите страни и справедливостта на уредбата.

Давност на претенцията за запазена част

Претенцията за запазена част по принцип се погасява в рамките на три години. Срокът започва да тече, веднага щом лицето, имащо право на запазена част, научи за смъртта, евентуално лишаване от наследство и за размера на наследството или е могло да научи при полагане на съответната грижа.

Освен това има абсолютен давностен срок от 30 години, който започва да тече със смъртта на починалото лице. След изтичането на този срок лицето, имащо право на запазена част, не може повече да предяви претенцията си.

Разходи

Разходите за реализиране на претенция за запазена част се състоят от няколко компонента. Към тях се причисляват по-специално съдебни такси, адвокатски хонорари, както и при определени обстоятелства разходи за експерти, например при оценяването на недвижими имоти или дялове в предприятия.

Размерът на тези разходи се определя от т.нар. стойност на спора. С това се има предвид сумата пари, която лицето, имащо право на запазена част, предявява по съдебен ред. Колкото по-голяма е претенцията, толкова по-високи са и съдебните разходи.

Вашите предимства с адвокатска подкрепа

  • Проверка дали искът е необходим или целесъобразен
  • Избягване на пропускане на срокове
  • Реализиране на запазената част
  • Разкриване на укрити активи
  • Сила на преговорите чрез обоснована правна аргументация
Изберете желан час сега:Безплатна първа консултация

Често задавани въпроси – ЧЗВ